memyblogetmilenap
©MilenaP

Тръпката

Pardonnez-moi, lecteurs majoritaires, aujourd’hui j’ai besoin d’être parmi les miens. Merci !

Кое е най-важно в една връзка ?…
Доверието, общите интереси,  уважението, сексът, хуморът, децата, стимулът към еволюция, тръпката …?

Мисля, че между нормални и възпитани хора доста от тези черти могат да се срещнат и да се развият във връзка. Достатъчно добра и стабилна. Всеки ще уважава другия, ще ходят заедно на кино или на концерти, ще споделят приятни моменти в леглото (или другаде), всеки от двамата ще поощрява другия в начинанията му.
Какво повече да го мислим ?!

Няма нищо по-истинско от тръпката ! Ама нищо, повярвайте ми !
Имаме достатъчно приятели, с които можем да ходим на кино или да се напием, с които да споделяме радости и тревоги, които ни подкрепят (винаги са го правили), можем да имаме любовници колкото си щем и за каквото си щем, можем да се разведем и пак да сме добри родители… И то какво остана ?

Тръпката. Или както си искате го наречете. И няма в този свят и в съответния ни живот много хора, които ни правят тръптящи.

И понеже е така, когато срещнем тръпката си (пъвата или втората, все пак в един живот се случва по няколко пъти, стига да гледаме с отворвни очи), нещата се усложняват заради « цената на рядкото ». И се случва да плачем или да « губим време » в чакане (но това чакане ни гради), или да се оплескаме здраво, защото примерно това тръптящо създание до нас не е чело « В очакване на Годо », а на нас точно сега ни се дисертира по повод абсурда в живота, докато на него, съществото, което ни кара да трептим, му се гледа поредния Терминатор по пижама и раирани чехли. Или пък сме толкова трептящи, че не оставяме време на другия да се организира в собствения си живот, за да може да дойде и да си трепти до нас на спокойствие.

Да, така се случва. Често.
И си задаваме въпроси. И сме нетърпеливи, дори стигаме до там, че не търпим тези човешки слабости и недостатъци. Стигаме до там, че от нетърпение, ставаме агресивни…

Дайте да дадем време на човека, на себе си, на любовта. Пък ако не стане, не стане…
(но когато целунете някой друг и си дадете сметка, че няма тръпка, пак се замислете🙂 )

 

Cette entrée a été publiée le mars 23, 2012 à 11:33. Elle est classée dans На български et taguée , . Bookmarquez ce permalien. Suivre les commentaires de cet article par RSS.

Laisser un commentaire

Entrez vos coordonnées ci-dessous ou cliquez sur une icône pour vous connecter:

Logo WordPress.com

Vous commentez à l'aide de votre compte WordPress.com. Déconnexion / Changer )

Image Twitter

Vous commentez à l'aide de votre compte Twitter. Déconnexion / Changer )

Photo Facebook

Vous commentez à l'aide de votre compte Facebook. Déconnexion / Changer )

Photo Google+

Vous commentez à l'aide de votre compte Google+. Déconnexion / Changer )

Connexion à %s

%d blogueurs aiment cette page :